Целуваката на Диментора

Това бе малка затънтена кръчма в дъното на улицата. Тя нямаше прозорци, защото се намираше под земята, където се стигаше през малка дървена врата, която скърцаше при своето отваряне. Надолу се слизаше по тесен леко извит коридор с порутени каменни стълби. Самото помещение бе много слабо осветено от няколко полузагаснали факли на стените. По масите седяха предимно зловещи магьосници с деформирани лица, които гледаха безизразно и отпиваха своето питие или пък разговаряха тихо и крояха своите тъмни дела. Собственикът бе сбръчкан старец, на който му се виждаха долните зъби, тъй като по някаква странна причина устната му липсваше. Очите му изглеждаха изпъкнали и налудничави, сякаш всеки момент щеше да се нахвърли върху теб.