Хърмаяни днес цял ден обикаляше из Хогуортс.По-навътре в подземията, се намираше една картина.Грифиндорката бе чела за нея-само трябва да погъделичкаш крушата, и тя ще се превърне във брава.Хърмаяни я погъделичка, натисна бравата и влезе в кухнята.Оттам се появи стотина домашни духчета с подноси.
-Млада госпожица желае чай?-попита едно дребно духче, със големи уши и една вълнена плетена шапчица на главата.
Другите духчета се наредиха и предложиха какви ли не ястия.
-Не аз...не съм гладна!Ноо на вас не ви ли е неприятно тук, да работите така и без заплата?
Домашните духчета изглеждаха възмутени.Едно високо изтърва подноса с чашата чай.
-Ние домашни духчета!Наше задължение да работим без заплата!-отговори духчето.
Хърмаяни кимна бавно, въпреки, че това не и се хареса особено.Та те работеха толкова много, а за какво?Само за да хранят ученици и учители.
-Но...вие...не..Ох както и да е.!Всъщност бих изпила един чай...О, благодаря!-Хърмаяни отпи една глътка.-Ще досаждам ли ако постоя малко тук?-попита Грейнджър
Духчетата поклатиха глава.
-Не!-изписка едното.
Хърмаяни седна на един стол.Тя съжаляваше домашните духчета.Искаше и се да им се плащат поне 1000 галеона.Това си беше невъзможно, но въпреки това Хърмаяни оценяваше техния труд.Ако тя им платеше нещо, те щяха да се възмутят и да се обидят, а и тя нямаше никакво право за това.Грифиндорката продължи да ги гледа.Най-накрая тя стана от стола си, и се запъти отново към врата.
-Е, доскоро и приятна работа...-пожела им Хърмаяни.
Те се разпискаха, май за благодарности.Но Хърмаяни не ги чу, защото бе излязла.
